Терапията не е магическа таблетка
Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Терапията е процес, който катализира личностната промяна, но не я обезпечава.
Тя предоставя особено по рода си пространство за осмисляне на познатите болежки и привичните поведения, с което стимулира промяната и личностния растеж.
Общоизвестен факт е, че терапията може да ни помогне в моменти на криза – при загуба, раздяла, болест или тежки решения.
Но също така да ходим на терапия би могло да ни е от полза, когато искаме да се опознаем по-добре, да разберем защо попадаме в едни и същи неприятни ситуации, както и да изградим по-здравословни отношения със себе си и околните.
Ако около ходенето на психотерапия нямаше такава стигма, много хора щяха да потърсят подкрепа далеч преди да стигнат до ръба на силите си.
В настоящия материал ще разгледаме няколко основни въпроса около ходенето на терапия и същината на терапевтични процес, без претенция отговорите им да са безпрекословни, пределно изчерпателни или изписани в камък.
Кога е време да потърся терапевт
Хората често стигат до терапия, когато вече са в криза – след неколкократни опити да решат някакъв екзистенциален или емоционален казус сами. Защото нали така правят “силните” хора. Опитали това и онова и не е проработило.
Разговорите с близки не носят много облекчение, а да таят дилемата вътре в себе си вече носи осезаемо напрежение и се отразява на самочувствието, продуктивността и отношенията им.
Има и хора, които подхождат с недоверие и присмех към терапията. “Това не е ли за хора, които драматизират всичко? Защо ми е терапевт, ако мога сам да се справя?”
Терапевтичният кабинет не е убежище за “слаби” или “счупени” хора. Не е място, където някой самопровъзгласил се мъдрец ни търпи срещу заплащане, докато ние целенасочено се вайкаме.
В своята квинтесенция терапията може да бъде описана като “компетентна човечност”.
Тя може да е като реванол за ожулено коляно, като дренаж за забрала рана, като глътка вода след маратон или като намек за верния отговор на труден изпит.
Не е нужно да чакаме да се почувстваме безнадеждно изгубени, за да си кажем: “Май е време за терапия.”
Терапията не е признание за провал. Тя е метод, който ни дава повече яснота, повече свобода и повече разбиране за самите нас.
Работата с терапевт не ни прави по-малко оправни. Напротив – удвоява нашата лична компетентност.
Какво те боцка
Психотерапевтът Ървин Ялом често започва сесиите си с въпроса: “Какво те боли?” или “Какво те човърка?”
Всеки от нас има нещо, което го “боцка”.
То се промъква в мислите ни, докато сме заети с ежедневието. Води началото си от нашата житейска история, от скритите ни желания, от дилемите, свързани с хора и отношения, в които се озоваваме отново и отново.
Но никой от нас не може да види себе си през бинокъл. Трябва някой друг да погледне в бинокъла и да ни каже какво вижда – не защото той знае по-добре, а защото има различна перспектива.
Терапевтът не дава готови решения. Но с негова помощ и с желанието си за промяна, можем да намерим път навън от това, което ни тежи, фрустрира или задушава – независимо дали се намира в заобикалящия свят или вътре в нас.
Терапията не е магическа таблетка.
Тя изисква усилие, време и вътрешна готовност да търсим отговорите навътре. Ако очакваме терапевтът да “изреже” лошото (поведения, изказвания, наклонности и тн.), докато ние просто изтърпяваме интервенцията, ще останем разочаровани. Най-вече от собствените си очаквания.
Но ако сме достатъчно ценни за себе си, ще си позволим такава грижа – не само когато сме в криза, а и когато искаме да подобрим живота, самоусещането си и връзките си. Тогава е време да разберем какво ни боцка.
Как да избера терапевт
Най-естественият начин е да се доверим на препоръка от човек, който вече има добър опит с терапията. Друг вариант е да разгледаме публикации на различни терапевти и да видим кой ни допада интуитивно.
Полезно е да си дадем поне няколко сесии, за да усетим дали можем да работим с даден специалист.
Понякога терапевтът ни напомня за наш родител – и това ни дразни. “Ау, нещо в този човек много ме дразни.” Но именно това раздразнение може да се окаже ценен материал за работа – особено ако го споделим в терапевтичното пространство.
Всеки човек има различни очаквания от терапията. Един иска повече обяснения, друг предпочита директност, трети очаква подкрепа, а четвърти – предизвикателства и домашни за седмицата.
Не всеки терапевт е “нашият човек”, така е. Но не винаги можем да разпознаем подходящия за нас терапевт от първата среща. Понякога си струва да дадем време – и на процеса, и на себе си.
Ами ако моят случай е твърде сложен
Много хора се страхуват, че ще шокират терапевта с историята си. Или че ще бъде срамно да споделят какво ги мъчи.
“Ще си каже ли: ‘Олеле, майко!’ като чуе в какво съм се забъркал?”
“Ще ми се скара ли? Ще ми се подиграва ли?”
“Ами ако му разкажа нещо прекалено лично? Ако дори най-близките ми не могат да ми помогнат, какво може да направи някакъв си непознат?”
Всички тези мисли са разбираеми. Терапевтите са обучени да слушат без осъждане. Те не се шокират лесно. И не защото не им пука, а защото работата им е да разберат, а не да съдят.
Терапията не е просто “разговор с някого”. Тя е пространство, конструирано, така че да създаде една особена и неповторима атмосфера – и в нея човек да може да разговаря по такъв специфичен начин, който да води до естествена промяна.
aptechko.bg • търсачка за аптеки и лекарства
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Средиземноморската диета
Как ни помага растението Невен?
Последно публикувани
Портрет на нарцисиста - Част 1
Как се справяме с хремата и възпаленото гърло
Когато Големът чука на вратата