539 Александра Петрова June 27, 2024

Да бъдем или да не бъдем „подлудени“ от емоцията
   Автор: Александра Петрова – терапевт
   Запазете час: about-face.meFBIG
   

Има един термин, наречен „емоционална диференциация“.

Да имаме висока емоционална диференциация означава да можем да разпознаваме чувства си. Да разбираме и комуникираме надигащите се емоции. Да можем да функционираме при несигурни условия, без да се държим самодеструктивно или деструктивно.

Както и да умеем да намираме баланса и покоя след емоционално разклащане – причинено от външно събитие или вътрешно усещане.

При хората с ниска емоционална диференциация външното събитие и вътрешното усещане често са свързани с друг човек и нещо, което чакаме той да ни даде или покаже – а чаканият се бави, колебае или дава смесени сигнали.

В отговор на незнанието идва кризата

При ниската емоционална диференциация един човек бива завладян от силни емоции, които не може да различни една от друга – гневен ли е, тъжен ли е, тревожен ли е.

Емоцията е силна, но няма ясно лице.

Много често в унисон с могъществото на чувството и объркването, което неговата неяснота носи, човекът с ниска емоционална диференциация може да се държи неовладяно, разрушително и изискващо.

Обикновено тези поведения се отприщват в ситуации на тревожна несигурност и трескава нужда от достигане до „финално решение“ или „узнаване“ на краен резултат.

Спешна необходимост незнанието да спре

Човекът може да усеща едновременно неутолима, спешна вътрешна необходимост нещо конкретно да се случи или да не се случи, комбинирана с чувството на загуба на контрол и безпомощност.

Този особено мъчителен коктейл от кризисни емоции може да се изрази в действия по няколко начина – които в повечето случаи са драматични и крайни.

Избухването в безутешен плач, държането на гневна, обвинителна реч, тръшкането, сцените на ревност и поставянето на ултиматуми – всичко това са белези на недостатъчно развита емоционална диференциация.

Това, което те целят, е да облекчат нетърпимото напрежение от незнанието и да възстановят усещането за сигурност и контрол (с успокояващи жестове и дефинитивен отговор на затворени въпроси, например „обичаш ли ме или не“).

„Ти вече си мъртъв за мен“

Още едно действие, до което в отчаянието и фрустрацията си могат да прибегнат хората с нисък толеранс към несигурността, е емоционалното скъсване.

Един доведен до хипербола пример е историята на двама влюбени, които неуспявайки да намерят път един към друг или обвинявайки се в непростими прегрешения, се превръщат от „сродни души“ във врагове.

Друг сценарий е този, в който двама братя не са са чували и виждали от над 20 години заради вражда или спор, завършил с тежките думи „Ти си мъртъв за мен“.

Емоционалното скъсване в повечето случаи се осъществява не от по-непоклатимия човек, чиято гордост е засегната или чиито принципи са погазени, а от човекът с по-ниска емоционална диференциация.

Има едно ключово условие емоционалното скъсване да изглежда по-поносимо от продължаването на контакта.

И то е централно и често хронично явление при хората, изпитващи „алергия“ към незнанието.

Напрежението от дилемата достига своя зенит

У хората с ниска диференциация се появява емоция, която набира сила, без да намира облекчение.

Чувството е донякъде съзнателно, донякъде несъзнавано – човек може да знае какво иска, но да не разбира и усеща цунамито от тревожност и самосаботиращи мисли и поведения, до които неосъществяването на искането му води.

Емоцията по правило е мощна и обвързана с неутолима нужда, пред чието удовлетворение седи препятствие.

То хем извиква неугасваща надежда, че може да бъде преодоляно с усърдие и сляпо настояване (като и скандали, драматични изблици, ултиматуми), хем всява ужас, че никога няма да бъде преодоляно.

Когато „стоенето“ с несигурността е непоносимо

И когато емоцията достигне своя апогей и, понеже има усещането, че не издържа на напрежението, човекът с ниска емоционална диференциация избира да прекрати връзката.

Това прекратяване често е крайната точка на поредица от протестиращи поведения, които са свързани с почти непоносими за издържане чувства (за изпълнителя на драмата) и с трудни за понасяне гледки и думи (за реципиента на драмата).

Емоционалните скъсвания звучат така сякаш тежкото решение е взето завинаги – но понякога този „краен способ“ служи просто за мотивиране на отсрещния човек най-сетне да стори това, което личността с ниска емоционална диференциация желае и за което заплашва и умолява.

Облекчението, че си освободен от вината

Има и случаи, в които измореният от молби, ултиматуми и пререкания отсрещен човек всъщност се чувства облекчен и освободен от натиска на своя близък.

Освободен от вината, че разочарова ищеца за пореден път, като не да му предоставя искания с тръшкане и сцени „свети Граал“, „виновният“ може да изтъгува загубата на връзката и спокойно (или съкрушено) да продължи своя живот – без да е небходимо да се оправдава и да дава празни обещания пред някой, с когото в крайна сметка не може да излезе на глава.

Желанието за връзка, брак, подялбата на имот и други финансови блага, обикновено се оказват ябълката на раздора – но за да има емоционално скъсване, необходимо е двама човека да не успяват да се разберат в патова ситуация и единият да има ниска диференциация.

За високата емоционална диференциация

Както можем да се досетим, ползите от развиването и поддържането на висока диференциация и висок толеранс към незнанието и несигурността, са много.

Те обикновено водят до по-спокоен живот с по-малко и по-слаба тревога, по-стабилни и трайни отношения, по-добра самооценка, по-ясни граници и повече уважение и самоуважение във връзките.

Ето и някои от атрибутите на високата диференциация и добрия толеранс към несигурността:

• Да знаем какво чувстваме в настоящия момент
• Да можем да се свързваме с неудобните емоции
• Да установяваме границите си в контакта
• Да зачитаме границите на другите
• Да изразяваме чувствата и нуждите си ясно и уважително
• Да можем да „стоим“ с незнанието
• Да умеем да се самоутешаваме, когато сме разстроени
• Да сме способни да се поставим “в обувките на другия”

Промяната е възможна, но рядко е лесна

Добрите новини са, че има такова нещо като избачкана и “спечелена” висока емоционална диференциация.

За целта, необходимо е да си признаем честно колко вещи сме в някои или всички от гореизброените точки – и искаме ли да работим в посока към повече осъзнатост, заземеност, усещане за сигурност и баланс, както и по-здравословни и конструктивни поведения.

Промяната започва с това да ни е писнало да си пречим сами, както сме си пречели досега. Било то с непродуктивни мисловни модели, вредни автоматични реакции и самосаботиращи навици в общуването.

Ако има желание за промяна, процесът на трансформация вече е започнал.

Оттам насетне се иска осъзнатост, любопитство в процеса, милосърдие към себе си и, разбира се, упоритост в опознаването на вътрешния ни свят и нашите ахилесови пети, както и воля за изграждането на нови модели на мислене, чувстване и поведение.

Аптечко – с мисъл и грижа за хората
 

Прочети всички статии Намери лекарство на изгодна цена