Взимането на сериозно като
форма на самопрецакване
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Човек, който се взима твърде на сериозно, може и да създава впечатление, че високо цени себе си и има стабилно самочувствие.
На пръв поглед това е така, защото взимането на сериозно върви с вирнат нос, който символизира добра себеоценка.
Не случайно носът е вирнат - хиперболизирана до параметрите на арогантността, прекомерната увереност и ангажираност със собствената личност, нужди и предпочитания често крие чувство, което е противоположно на самочувствието.
Какво може да прикрива арогантността
Арогантността може да подсказва, че човекът всъщност е неуверен, безпомощен в някаква ситуация, ядосан на нещо, което не му се дава отвън или не му е вътрешно присъщо, а той иска да е.
Също така, арогантно държащият се човек може да е потискан по начини, срещу които не може да се разбунтува успешно. Затова и си разиграва коня в ситуации, които намира за незастрашителни - с цел да намери облекчение без да рискува.
Всъщност огнището на неговата ярост е другаде, а реципиентът на бунта му е съвсем различен.
Но там арогантният, вземащ се твърде на сериозно човек, не може или не смее да демонстрира своя навирен нос, защото ще получи отрезвяваща доза санкции, присмех или ограничения на свободите си - поради йерархични причини.
Както и поради гласни, негласни или писмени споразумения от различно естество.
За разликите между арогантността и самочувствието може да прочетете в следната статия.
Да си го изкараш там, където номерът ще мине
Пример, искаме да се развикаме на тормозещия ни шеф, но не можем, защото няма как да си позволим да останем без работа в момента.
Затова си го изкарваме пред приятели или у дома. Държим се троснато и заповедно, баш като шефа, самоизтъкваме се, правим забележки и настояваме винаги да става на нашето - защото сме потиснати в работата и нищо не можем да направим, освен да го търпим.
Затова пък друг ще ни търпи нас.
Взимането на сериозно в повечето случаи създава проблеми в личните отношения, като дори носи риска да анулира вече съществуващите такива - поради високите примеси на егоизъм и отказа да се прояви гъвкавост към чуждите потребности, изказвания и мнения.
Какви проблеми може да създаде виренето на носа и компенсаторното взимане на сериозно. Нека задълбаем.
Силна реактивност и нетърпимост към критика
Сещате ли се за онези хора, около които останалите трябва да ходят на яйчени черупки, за да не кажат нещо не на място и да не предизвикат гнева им.
Е, първите се взимат твърде на сериозно, а вторите им играят по свирката и на свой ред ги взимат на сериозно.
Ако си позволим да се оплачем от поведението на човека или (не дай Боже) да изкажем някаква критика (която дълго сме въртели насам-натам в ума си докато я добутаме до „положителна“), тогава често насреща ни се засилва вълна от агресивна дефанзива.
В такива случаи изглежда сякаш сервилното поведение и подмазването с хвалби и комплименти са царският път към спечелването на добронамереността и опазването на мира в отношенията.
Пристрастеност към прожектора и съревнование за величие
Парадоксът е, че дори прийомите на подмазването и съгласието не могат да гарантират, че няма да си навлечем гнева на вземащия се на сериозно човек - не с действие, а с бездействие.
Например, ако с някое свое качество, без да искаме, се представим в положителна светлина пред публика, за секунди или минути, отнемайки светлината на прожектора от важната личност.
Това, което ще предизвикаме, не е просто обикновена завист, породена от лични дефицити или жажда за величие и обожание.
Когато някой се взима прекомерно на сериозно, то в негово присъствие останалите имат определени роли - на поддръжници, фенове, помощници и везири. На втори цигулки.
Но не и на изпълнители в центъра на прожектора - с което си действие, макар и непреднамерено, те поставят под въпрос неповторимостта и престижността на вземащата се на сериозно личност.
И така си навличат гнева и отмъстителността ѝ.
Винаги да става на моето - на всяка цена
Вземането на сериозно, редом с нетърпимостта към критика и съревнованието за неясната позиция на „номер 1“, върви и с още една неприятна характеристика.
Това всичко да трябва да се случи така, както го желае и вижда сериозната личност. И в сроковете, поставени от нея на глас или наум.
Тази неотстъпчивост се отразява зле на другите хора, защото те може да я усещат като редовен натиск да се подчинят на плановете на друг човек и да приемат (насила) неговите потребности за отправна точка за вземането на решения и правенето на избори.
Удовлетвореността на вземащата се на сериозно личност се превръща в мерило за качеството на отношенията.
Ако личността е разочарована, другият е направил или не е направил нещо в унисон с очакванията и предписанията.
Ако другият човек обаче недоволства, то той следва да разгледа явлението през призмата на погрешността на това да има определени очаквания, да изисква и да се държи егоистично.
Трудно се живее с хора, които се взимат твърде насериозно
И трудно се мели брашно с тях.
Ако им се противопоставяме, рискуваме да подклаждаме конфликти и да се чудим как да загасим огъня на борбата за надмощие, която може да прерасне и във вражда.
Изберем ли да се съгласяваме с чуждите прищевки и планове, ходейки на яйчени черупки, прекършваме собственото си достойнство и с времето губим както уважението на личността, по чиято свирка играем, така и самоуважението си.
Повече за последиците от прекалената доброта може да прочетете тук.
От друга страна, човекът, който се взима на сериозно, често няма качествени отношения.
Останалите се отчуждават от него заради заповедността в общуването, натиска да стане на неговото и нестихващия стремеж към първенство и съревнование.
Да, тези личности могат да ръководят парада, когато става въпрос за оперативни дейности, за бизнес издръжливост и находчивост, както и за волеви изпълнения, например спортни изяви.
Но ако не работят усърдно и осъзнато върху автоматичните поведения на принуждаване и конфликтност с останалите хора, рискуват да акустират на сиротните брегове на самотата.
А там величието няма стойност, защото няма кой да го отрази, правотата е лишена от зрители, а постиженията губят смисъла си, тъй като са несподелими.
Как да спрем да ходим на яйчени черупки - прочетете тук.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Как ни помага растението Невен?
Куркума - защо да започнем да я използваме?
Последно публикувани
Фузията – близост със задушаващи условия
„Наследството на баба“: Бял имел (Viscum album)
Рай и Ад: Фази на връзката с нарцисист