ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЛЕКАРСТВАТА
В далечното минало за лечение на всички заболявания, хората са използвали растения, части или активни вещества, добивани от тях.
Най-старият известен текст със съдържание от областта на медицината е Папирусът Кахун, създаден около 1800 г.пр.н.е. В него и други древноегипетски текстове се описват различни медицински практики, като използването например на пчелен мед, като лекарство за лечение на инфекции.
Още в периода на второто хилядолетие пр.н.е. древновавилонската медицина е наложила използването на различни лечебни кремове и таблетки, които да постигат лечебен ефект за подобряване на човешкото здраве.
В същата епоха на Индийския субконтинент, в текстове на хиндуистката религия Атхарваведа, се споменава за използването на лекарство за лечение на болести. В него се описват растителни отвари, които се използват в борбата срещу болестите. В основите на Аюрведа се залага съчетанието на избрани древни билкови практики с голям набор от теоретически познания в областта на медицината, и откриването на нови нозологични единици и целебни практики. Всеки, който изучава Аюрведа е длъжен да знае десет изкуства, които са необходими при подготовката и прилагането на лекарства – дестилация, оперативни умения, готварство, градинарство, металургията, производството на захар, фармация, анализ и отделяне на минерали, смесване на метали и подготовка на основи.
Един от най-големите лекари на древна Гърция, Хипократ (460-377 пр. Хр.) придава голямо значение на хигиената и приема на лекарства. Той обръща специално внимание върху лечението с билки и изтъква значението на правилното им съхранение. Твърдял е, че лекарствата в природата се срещат в завършен вид и в подходяща комбинация.
Смята се, че създаването на Хипократовата клетва от 5 век пр.н.е., се дължи на използването от древногръцките лекари на „смъртоносни лекарства“, донесени от Египет и други части на света.
По време на първобитно-общинното общество, лекарства са се използвали във формата, в която се срещали в природата. Като лекарство са се използвали предимно растения и вещества от животински и минерален произход. По-късно идва реда на примитивна обработка на лекарствените вещества, състояща се главно от смлени растителни и минерални суровини.
През периода на робовладелския строй, употребата на лекарство добива по-голяма популярност и натрупва опит. Също стават известни различни лекарствени форми и е открит начина на дозиране.
В дълбока древност, фармацията в Египет, Китай и Индия достига до голямо развитие. Още тогава са се използвали различни лекарствени вещества от растителен, животински и минерален произход.
Приготвянето на лекарства достига значително развитие в древен Рим. Известният лекар и фармацевт по онова време Клавдий Гален (131-201 г.), систематизира метода на приготвяне на известните по онова време лекарства. Той посочва, че в растителните и животинските материали има както полезни, така и вредни вещества, и широкото използване на екстракти от естествени материали, трябва да бъде правено внимателно. Гален лекувал болните с лепенки, лапи, хапчета, разтвори и смеси от различни лекарствени вещества.
На Изток широка популярност получава виден таджикски философ, лекар и химик Авицена (Абу Али Ибн Сина) (ок. 980-1037), автор на фундаменталния труд "Канон на медицината", който се състои от пет книги. Две от тях са посветени на фармакологията. Авицена описва много лекарства и усъвършенствал рецептите на редица лекарствени форми за подобряване на човешкото здраве. В продължение на няколко века трудовете на Авицена служат, като ръководство на лекари и фармацевти.
В епохата на феодализма, алхимията оказва голямо влияние върху развитието на фармацията. Алхимиците откриват редица нови материали и усъвършенстват процесите като дестилация, филтрация и кристализация, както и създават химически устройства, които са намерили приложение в областта на фармацията. Характерно за този период е използването на сложни лекарства, включващи голям брой съставки.
Швейцарският алхимик от 16 век Теофраст Парацелз (1493 - 1551), създател на една нова тенденция в химията и медицината (ятрохимията), внася значителни промени в арсенала на лекарствените средства и начина на тяхното приготвяне. Ятрохимията е клон на химията и медицината с корени в алхимията. Тази област на науката е отпаднала от употреба, заради възхода на модерните медицински практики. Въпреки това ятрохимията е популярна между 1525 и 1660г., особено във Фландрия. Нейния най-бележит ръководител Парацелз е вярвал, че физическото здраве зависи от конкретния баланс на телесни течности. Парацелз и неговите ученици развиват теория на лекарствените дози, предлагат ред инструменти за прием на лекарства и въвеждат в медицинската практика много химически препарати и билкови екстракти.
Екипът на „Аптечко“
Радвайте се на добро здраве!
Най-четени
Средиземноморската диета
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Електролити
Последно публикувани
Да постя ли?
Действия на лекарствените вещества
Импулсът да повторим травмата