529 Александра Петрова April 18, 2024

Три стила на свързване -
и последиците от тях
   Автор: Александра Петрова – терапевт
   Запазете час: about-face.meFBIG
   
Още като срамежливо и мълчаливо дете, пратено на детска градина против волята си, се чудех защо е толкова лесно да се сприятеля с някои деца, а с други - невъзможно.

Минаха години и тази почуда пред необяснимата съвместимост с дадени хора и насилената, внимателна несъгласуемост с други, намери донякъде своето успокоително обяснение. С четене и с живеене успях да категоризирам затрудненията, намирайки техните условни имена в идеята за стиловете на контакт, които гещалт терапията предоставя.

Стиловете на свързване ни предпазват от фантазирани или реални заплахи и загуби, които общуването и свързването между хората носи като рискове. В голяма степен ние дължим тези стилове на историята на своята поява и порастване в определени условия.

При някои от нас самоизявата и шумната спонтанност са намирали отразяване в експресивния нрав на заобикалящите ни и ние спонтанно сме свикнали, че е безопасно да изразяваме мислите и чувствата си, дори случайните хрумки - без да очакваме присмех или санкции, без да се съобразяваме обезпокоително ли е поведението ни за наблюдателя.

Други са израснали в среда, която е насърчавала самоутешаването и безмълвието, създавайки хора, които разчитат на себе си с непробиваема решимост, превръщаща осланянето на другия в дефектна поява на слабост.

По този начин ние сме различни. Оформени от събития, които са неповторими, ние търсим общ език, осланяйки се на социалните правила за общуване и не разбираме защо това, което работи понякога, друг път се проваля.

Защо този, който се смее на шегата ни, всъщност не ни вижда, заключен в собствената си емоционална непромокаемост.

Защо онзи, чието мълчание сякаш дехуманизира присъствието ни, всъщност може да е заслушан отдадено и повлиян дълбоко от разказа ни - без някога да съумее да го изрази и да ни върне обратната връзка, която ни е така необходима, за да се чувстваме удовлетворени от контакта.

В настоящата статия ще разгледаме 3 стила на свързване според гещалттерапията и характерните затруднения, свързани с прекомерното им използване.

1.Ретрофлексия

При ретрофлексията ние изпитваме импулс да направим или кажем нещо, но нещо в заобикалящата среда ни спира. Затова ние задържаме порива си неосъществен или го превръщаме в нещо друго, филтрирано през цензурата на страха да не бъдем осмени или отхвърлени.

Едно от обясненията за ретрофлексията е навика за неспирно самонаблюдение и самоконтрол, които може да създадат поведение, което прилича на сервилност, прекомерна склонност за съгласяване и угаждане на другите.

Повече за вредата от прекомерния самоконтрол прочетете тук.

При хората, които използват този стил на контакт по-често от останалите, съществува една скрита или явна система от забрани и позволения, която борави с императивите на Трябва и Не трябва, към които човек интуитивно се придържа за сметка на автентичността си.

Ретрофлексиращите хора изпитват отвращение към агресивните си импулси. По този начин те настойчиво ги отричат и осъждат за неправилни, отмятайки се от истината, че в действителност изпитват гняв, отмъстителност, озлобление.

Това е една от причините те да изглеждат някак винаги срамежливи, преко сили внимателни и грижовни към останалите. Те рядко се отърсват от своята приветлива и търпелива съобразителност, дори когато останалите предизвикват у тях раздразнение и гняв.

Проблемът с потискането на раздразнението и гнева е, че в даден момент тези неизразходвани, компресирани отвъд вниманието чувства ще намерят излаз навън или ще започнат да гният, предизвиквайки депресия, отпадналост и всеобемаща тъга.

Именно тук консултацията със специалист може да бъде от голяма полза: запишете своя час за индивидуална сесия.

2. Конфлуентност

В първоначалните фази на влюбването конфлуентността е онова усещане за доброволно и екстатично размити граници, в които опознаваме другия чрез сливане и принадлежност.

При онези, които носят у себе си импулса да се стопят в другия, конфлуентността е начин да се предадат изцяло, да се почувстват уплътнени от сдвояването и потапянето във връзката с някого.

Тази зависимост носи усещане, че двамата са едно и че в тази новосъздадена заедност съществува истинска сигурност, която суровата автономност не предоставя.

Да се предадеш изцяло на контакта, да влезеш доброволно и облекчено в пределите на фузията, създава чувство на опиянение, на защитеност, на това, че си обичан и важен, предпочетен, прегърнат отвсякъде и слят с другия.

Въпреки своята първоначална сладост и спасителната функция, която конфлуентността има, тя има неприветлива страна. Поради това, че действа като наркотик, конфлуентното свързване създава тревожност, произтичаща от съмнението около устойчивостта на това крехко състояние.

Конфлуентността не е емоционален екстремизъм, изобретен за разнообразяване сетивата на по-авантюристичните хора. Тя е обичай да се осъществяват фузии с предпазващо и съдбовно значение, които да променят историята на емоционален недоимък и неглижиране, която тайно боли някъде в душата на зависимия човек, мечтаещ и тръпнещ да се предаде някому изцяло и завинаги.

Повече за затрудненията, предизвикани от зависимите отношения може да прочетете в тази статия.

3. Дефлексия

Царският път към дефлексията е хуморът.

Когато направим шега с въпрос, който ни е зададен сериозно, ние не само имаме шанса да разсмеем своя слушател и себе си. Така се отърсваме от отговорността и от поканата за искреност, която въпросът или забележката съдържа в себе си.

Извинявайки се задето няма да участваме, ние всъщност обезвреждаме казаното или направеното от отсрещния - хем отговаряме по някакъв начин, хем не се нагърбваме да откликнем спонтанно и искрено.

Друга форма на дефлексия е омаловажаването - да оголим всяко нещо от неговата тежест като го принизим и направим смешно. Понякога хората, които изглеждат “душата на компанията”, са всъщност най-изкусните майстори на дефлексията.

Криейки истинските си емоции зад фасадата на шумен и привидно открит хуморист-екстроверт, те се спасяват от мъчителното упражнение по истина, което би ги сварило напълно неподготвени и дори ужасени без актьорския им, увеселителен арсенал от смешки и истории.

Дефлектиращите хора реагират необичайно в обикновени разговори, в които се изисква например да изслушат градивна критика или да се извинят, да разкрият чувствата си и да чуят тези на отсрещния.

Те се изплъзват ловко и реагират остро на контакт, който е стигнал до момента, в който от тях се изисква откритост, поемане на отговорност, смъкване на защитите и примиряване със собствената уязвимост.

По този начин те не успяват да пораснат така, че да позволят на честния разговор да се случи и да разголят себе си, без да са очарователни, провокативни, забавни или язвителни, за да скрият какво чувстват, мислят и искат наистина.

Повече информация за стиловете на привързаност може да прочетете тук.

Аптечко – с мисъл и грижа за хората
 

Прочети всички статии Намери лекарство на изгодна цена