„Наследството на баба“: Салвия
(Salvia officinalis)
Някои неща ги няма в интернет, нито в съвременните книги!
Вековните тайни за билките, например, умело се пазят в стари, покрити с дебел прах, дори миришещи на мухъл книги, написани на стария правопис, а в не малко случаи и много по-стари, разбира се… сред пожълтелите страници в онази изоставена тетрадка в долапа на баба, която тъй грижовно е пазила десетки години!
Добре дошли сред редовете на „Наследството на баба“, където ще разкриваме някои от тайните на природата, които ще ни помогнат за редица заболявания, но… само баба ги знаеше!
Днес ще разкажа за една позната на всички ни билка – салвия или както баба я е записала в тефтера: „меча пета“. Ние, в днешно време, я познаваме и като „градински чай“, виолетова е на цвят и достига цели 70 см височина!
Баба си я сееше в градината на някое слънчево и спокойно местенце, а пък зимаска я покриваше със смърчови клонки, защото и тя като мен – салвията никак не обичаше зимата!
Салвията има свой специфичен, пикантен мирис. Цветовете ѝ се използват за гаргара при болки в гърлото и гнойни огнища на зъбите, или за направата на оцет! Да, оцет! Баба винаги си пазеше едно бурканче, та когато дядо се разболееше тя грижливо му правеше разтривки с него!
Малко преди да ида за лятото на село, баба вече беше набрала листата от салвия, защото се събират през май и юни, по слънчево време, когато етеричните масла в листата се активират.
Салвията дори е била любимото растение на Божията майка, която, според Библията, се е скрила именно под плътните ѝ листа и в знак на благодарност е дала нечувани сили на тази билка, да лекува всяка болест по човека.
Салвията е една от малкото, която лекува нощно изпотяване! Ползва се при парализи, треперене на крайниците, спазми и проблеми с жлезите. За тия изброени болежки се пият по две чаши чай на ден, като същевременно ще премахне и натрупаните газове в червата, и ще повлияе благоприятно на черния дроб.
Като бял ден го помня този случай, как оса ме ужили по рамото и докато се усетя, баба положи стрити листа от салвия и възпалението отшумя.
И да ви кажа също, баба вечно я мъчеше парадонтозата, ама със запарка от билката все не стигаше до зъболекаря.
Със сигурност, някои от вас ползват салвията като вкусна подправка на свинското или пуешкото. Дивечът също може да се подправи с билката. А поместена в сладкиш… ох, изкушаващо!
Приготвянето на чай от салвия е лесно – 1 ч.л. билка се запарва с ¼ вряла вода и се накисва. А искате ли да знаете рецептата за оцета? Ами, добре! Диктувам директно от бабините записки: в стъклено шише пълним догоре с цветовете от полската салвия (Salvia pratensis) или градинска (Salvia officinalis), и заливаме с натурален оцет до пълното им покриване. След което 14 дни бутилката престоява я на слънце, я на топличко… и оцетът за разтривки е готов!
Добре, че са записките на баба, че някои неща ги няма и по книгите, даже!
Е, кажете, не е ли истинско богатство Наследството на баба?
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
изтoчник: © Verlag Wilhelm Ennstaler, Steyr
издателство: „Бонкомерс - 95“ – Берковица