Портрет на нарцисиста | Част 1 | Сравни цени на лекарства, спести си време и пари!

677 Александра Петрова March 13, 2025

Портрет на нарцисиста
част 1

Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG

Когато си мисля за нуждата да сме изключителни, велики и забележителни, наум ми идва думата “нарцисизъм”. В своята книга “Borderline, Narcissistic, and Schizoid Adaptations: The Pursuit of Love, Admiration, and Safety”, гещалттерапевтът Елинор Грийнберг предлага описание на нарцистичния характер чрез няколко основни характеристики, които създават съкращението “SPECIAL GOD” (в превод “специално божество”).

Разглеждайки всяка една дума от съкращението “специално божество”, присъща в светогледа, самоусещането и поведението на нарцистичния човек, ние добиваме представа за каква помпозна личност става въпрос - и навярно някой труден близък или опак познат изниква в ума ни. Нека ги разгледаме едно по едно.

Статус (status)

Нарцистичният човек държи да може да се похвали с това, че познава хора от “висшите кръгове”, с които си звъни по празници и споменава уж престорено шеговито на малки имена. С тези си изтъкнати познанства той сякаш сам си удря клеймото за престиж като “един от тях”.

Изключително сензитивен на тема кой кой е, нарцисистът на всяка цена настоява да се асоциира единствено с онова, което е първокласно, и със силните на деня - били те знаменитости, лекари, адвокати или политици. Някой с власт, пари, стил и така нататък.

Самият нарцисист почти винаги таи някаква горчивина, че не усеща себе си съвсем хомогенно напаснат към жадуваните кръгове. Но пък има възможността да се изтъква като почетен член на ложи и клубове за пред слушатели - от които търси възхищение, завист и, в най-добрия случай, страхопочитание.

Докачливост (sensitivity)

Говорейки за докачливост, стигаме до една друга ключова черта на нарцистичния характер. Той реагира рязко на изказвания, които изразяват съмнение относно познанствата, талантите и възможностите му. Ожесточение е подходяща дума, с която може да се опише реакцията на един нарцисист към недоверчив коментар.

Изключително нетолерантен към каквато и да е критика и уязвим към интензивни емоции на срам, нарцисистът невъздръжано и автоматично избухва - контра атака към дръзналия да постави под съмнение някой от безценните изкуствени сапфири в короната на нарцистичния човек.

Срам (shame)

Хората обикновено свързват нарцистичността с “голямо его” или “прекалено самочвуствие”, изпускайки да съзрат корена на проблема именно в характеристики и вътрешни усещания от диаметрално противоположно естество.

Малко коментиран факт е това, че нарцисистите изпитват огромен (и често несъзнаван) срам, който компенсират с арогантност и стремеж към власт и изключителност в някаква област.

Арогантното поведение може да прикрива чувство на малоценност. Меракът за съревнование често е компенсаторен стремеж да се тушира едно хронично усещане за липса на вътрешна стойност.

Разказите за вълнуващ и шармантен живот в немалко случаи са безуспешна противоотрова за живот, лишен от задълбочени приятелства и искрена обич, както и от обикновени радости и малки хобита, които носят удоволствие и без да има наблюдатели.

Съвършенство (perfect)

Според собствените си безжалостни стандарти нарцисистът не трябва да има недостатъци и слаби страни.

Естествено този стремеж към непогрешимост и илюзорна перфектност създава една наказваща вътрешна система, която дебне за провинения и излагации и държи самоцензурата свирепа през цялото време в името на поддържането на едно бляскаво реноме и външен облик, достоен за подражание и завист.

Слабостите са презрени и отвращаващи, а недостатъците остават на завет в сляпото петно на човека.

Разбираемо е как нарцистичният човек е не просто строг към себе си, но и свирепо настроен към останалите хора. Той присвива очи, за да забележи техните ахилесови пети и с финес ги поставя на масата в най-неподходящия момент, когато човек има нужда от подкрепа и уверения.

Ужасът на нарцисиста е да не би другите да доловят някоя от неговите ахилесови пети и да ги използват срещу него, както той обича да прави.

Безнаказаност и привилегированост (entitlement)

Другите трябва да спазват правила и да се задовляват с второ, трето и петдесет и пето място. Но не и нарцисистът. Често може да чуем такива хора да говорят (и демонстрират) как законът не се отнася до тях. Същото важи за правила от всякакво естество - фирмени политики, графикът за чистене на сняг пред блока, чакането на опашка и така нататък.

Нарцисистът намира себе си за човек над останалите, за когото правилата просто не следва да важат - той не е част от простолюдието.

Да чака за преглед е под достойнството му - той трябва да се запознае лично с доктора и бързо да скъси дистанцията, ставайки гъст с него. Естествено, че това е най-голямото светило в областта и нашият човек само се обажда и идва.

Същата процедура се прилага с държавни ведомства, дирекции и така нататък. Важното е човекът да се чувства като голяма клечка и към него да не се прилагат общите правила - това би било меко казано неприятно, а всъщност непоносимо.

Завист (еnvy)

Нашият човек не само счита, че именно той има право на специално отношение и привилегии. Също така той горещо и тайно завижда на другите за техните успехи, богатства, таланти и познанства.

В разлютените си фантазии той иска да им отмъсти за превъзходството като триумфира пред тях в нещо и ги съкруши с победата си.

Победата на нарцисиста не е просто радостно събитие за него самия, а наказание за опонентите му - онези, които той приема за заплаха за облика си като най-красив, талантлив, популярен и изтъкнат.

Следва продължение…

В следващата част ще продължим с останалите основополагащи характеристики на нарцисиста: завист, студенина, пресметливост, идеализация на собствената личност и другите големци, нужда от внимание, обожание и признание, ниска самооценка и грандиозната представа за собствено всесилие.

aptechko.bg • търсачка за аптеки и лекарства